Балканският свят

Стойчо Георгиев Грънчаров е роден на 28 август 1942 г. в София и е завършил история и философия в Софийския университет. Той има докторска степен по история и работи като старши научен сътрудник в Института по история при БАН. Специализирал е в Лондонския държавен университет, както и в Браун университета в САЩ. Автор е на редица монографии, сред които "Политическите сили и монархическият институт в България 1886-1894 г." (1984), "България на прага на двадесетото столетие: Политически аспекти" (1986) и "Кръстопътища: Размисли за историческото развитие на Западна Европа, Османската империя и Русия" (2000). Участвал е с текстове във том 7 от многотомната история на България (1991), включително частите за периода между двете световни войни, публикувани през 1993, 1994 и 1998 г., а също така авторства излагации за шести том трети от История на Нова България (1999). Написал е учебници по история и компилирал множество сборници с документи и мемоари. Проявява интерес към сравнителната историография, както и към философските интерпретации на историческите въпроси.

Спомня си младостта си прекарана в сравнително беден район близо до Женския пазар, където живеели бежанци от различни националности - българи, евреи, арменци... Като студент веднъж той пиел ракия със своя баща – бежанец от Беломорска Тракия – в кръчмата „Чичовци“, която все още съществуваше тогава. На масата били възрастни мъже – българин от Гостиварско, грък, турчин και арменец; всички те вече побелели хора. По време на разговора един арменец му дал ценен съвет да не забравя разнообразието от народи живеещи Балканите докато пише своите истории; останалите около масата кимнали одобрително. Този урок оставил трайно впечатление у него…