Владетелят

Вярност /fede/ - е синоним на лоялност и доверие. Не винаги е задължително да бъде спазвана от ВЛАДЕТЕЛЯ; понякога тя трябва да се жертва, ако това вреди на политическите му стратегии /Гл. ХVІІІ/. От етична гледна точка подобен подход не изглежда приемлив, но той произтича от негативната същност на човека /натуралистичен песимизъм/.

Сила /forza/ може да означава както военна мощ, така и активно и решително поведение. Тя е необходима за завладяване на територии, елиминиране на опоненти или поставянето им пред свършен факт без възможност за реакция. По този начин сила гарантира успеха. Освен това респектът и верността на поданиците зависят от величието, което демонстрира ВЛАДЕТЕЛЯТ; било чрез психично влияние или чрез принуда към подчинение в практиката /Гл. VІ, 6/.

Хитрост /astuzia/ - освен концепцията за ловкост и политически усет, терминът носи и смисъла на двуличие. Заедно със СИЛАТА хитростта представлява един от основните фактори в политическите конфликти. Отричането й би било лицемерно. Пренебрегването или противостоянието срещу доверчивостта, искреността и честността може да доведе до пагубни последици. Затова хитростта е жизнено важно качество за ВЛАДЕТЕЛЯ; той трябва умело да маневрира между различните роли в реалността, която често изисква качества едновременно като тези на лъва и лисицата /Гл. ХVІІІ/.
Из “Речник на основните термини в произведенията на Макиавели”