Германия, мръсна приказка

Пасков не допуска да звучи неправилен тон дори в мигове и моменти, които на пръв поглед изглеждат незначителни. За него няма несъществени моменти; всеки детайл носи неговия характерен стил. Персонажите му усвояват света с всичките си сетива, вдъхновяват се от ароматите му и поглъщат тайните му, докато достигнат до самата същност на живота – до оголената му плът. Това, което води нагоре, е свързано с онова, което спуска надолу – към реалността отвъд социалните мрежи и моралните ограничения. Там човек най-накрая може да почувства истинската си жизненост.
Бойко Пенчев

Плътност, потене, наркотици, алкохолизъм, страхопочитание… Духовност, светлина, музика и талант – надежда сред безнадеждността. "Германия: мръсна приказка" представлява извъннационален български роман с дълбок отпечатък върху читателя; той попива в кожата ни и прониква през ноздрите ни - стича се по бедрата и предизвиква потреперване у зъбите при изключително реалистичното изображение на загубеното поколение от края на 60-те години – времето когато съвременността рефлектира със застрашителна лекота.
Има хора които вече са прочели романа "Германия: мръсна приказка", а други тепърва ще го направят. А за останалите просто не си струва да говорим.
Димитър Стоянович

"Германия: мръсна приказка" е експлозия от чувства — екстаз и триумф на младостта срещу остарелия език на социализма. Рок опера или минилитературен „Уудсток“, дръзко китарно соло все още резонира в ушите ми – Викторе! Безсмъртен грешнику! Ти не си роден за смърт... И действително не си!
„В името на живота – всичко е любов!“
Захари Карабашлиев