Парченца от изгубената България 1960-1990 г.

Георги Панамски е роден на 6 май 1934 година в Ловеч. Завършва средното си образование в родния град, а след това продължава с висше обучение по право в Софийския университет. По време на студентските си години работи за вестник "Студентска трибуна".

Като фотожурналист, той оставя своя отпечатък във изданията "Народна младеж" и "Работническо дело". Носител е на награди от международни изложби, проведени в Москва. Участвал е активно в множество експозиции, посветени на българската фотожурналистика и проекта "Интерпресфото".

Албумът, който държите пред себе си, представлява уникално пътуване назад във времето към една друга България - страна, която малцина помнят днес или никога не са виждали. Това е България от ранните железници и индустриални пейзажи; мястото на самотните волски каруци по полетата. Тук можем да видим „братските“ прегръдки между важни личности и обикновените хора - работниците от първа смяна в "Кремиковци", които се връщат у дома при семействата си; деца, играещи с прашки срещу гълъбите; момиченце учещо правописа чрез надписа “Мама е добра” с тебешир върху дъската; усмихнат баща позиращ гордо със своите девет деца – символизиращи надеждата за бъдеще. Тази искрена надежда блести единствено през детските очи.