Три трактата

Тази публикация за първи път представя на български три трактата от един от най-влиятелните мислители в средновековната схоластика. Изборът е направен с цел да се осигури адекватно представяне на ключови дискусионни въпроси, характерни за учената литература на "класическото" XIII столетие, както и да се отрази специфичният стил на изследванията и тяхното изложение.

Животът на автора следва типичния модел за духовна кариера, при която църковните ангажименти и научната работа взаимно си помагат. Алберт е роден около 1200 година (или според друга версия през 1193) в Лаунинген, Швабия, в рицарско семейство. Няма информация относно ранното му детство, но като тийнейджър учи право в Падуа. Там вероятно за пръв път се запознава с философските и етически текстове на Аристотел. През 1223 (или 1229) година става член на доминиканския орден и продължава обучението си в Кьолн съсредоточавайки се върху теологията. От 1233 г. той преподава последователно в различни доминикански училища - Хилдесхайм, Фрайбург, Регенсбург и Страсбург. Значителен момент във неговото академично развитие настъпва по време на обучението му във Теологическия факултет в Парижкия университет, където получава докторска степен и правото да преподава теология. През 1248 г., Алберт става директор на новосъздадено висше учебно заведение (studium generale et solemne) в Кьолн; там неговият ученик е известният Тома от Аквино. Между 1254 и 1257 г., Алберт изпълнява длъжността приор на доминиканския орден за провинция Тевтония. В сътрудничество с таланта си ученик през 1256 г., той защитава пред папската курия правата на доминиканската катедра във Франция.