Съчинения в 15 тома Т.1: Железният светилник

Прозата на Димитър Талев излъчва тих, но неугасим пламък на една възвишена и страстна душа. Тя се проявява в нежното ренесансово сияние на Ния, в тъмния средновековен огън на баба Султана, в вдъхновението от огнените идеи на Райко Вардарски и в мрачния блясък от иконите на Рафе Клинче. Основната и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов за македонските българи и тяхната историческа съдба. Той усети силата от Вазовото опиянение, вдъхновено от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Гордо носеше чувството за родова принадлежност, осъзнавайки дълбоката си връзка с племето си, съпричастността към неговата история и копнежа по топлата му прегръдка…

Тончо Жечев