На пост

Винаги съм вярвал, че добавянето на специфични определения към термина „роман“ е признак на излишна претенциозност. Фрази като „вместо роман“, „вулгарен роман“ или „роман за чувствата“… обаче в случая не мога да избегна да нарека творбата „На пост“ вертикален роман. Тя е насочена нагоре и изглежда като стълба, чийто връх се губи в блясъка на небесната шир.

Текстът е оформен – подобно на камбана, изповед или поток от ускоряващи частици в Големия Адронен Колайдер. В него присъства както еуфоричното вдъхновение на новоповярвалия, така и мъдростта на онзи, който десетилетия наред върви по дългия и извиващ се път към убежищата на истината.

Петър Марчев