Посвещение. Поезия в проза

Този човек всеки ден, през цялото лято, работи по оградата си. Тя е изградена от натрошени тухли, камъни и плочи. Те се виждат под мазилката, с която са покрити. Зидът не е солиден; представлява ниска конструкция с издигащи се колони на метър-два разстояние помежду им, където по-късно ще бъдат поставени дъски или мрежа, а понякога и преплетени клони от габър или каквото намери. Всеки път когато минавам край него, той е там до оградата и продължава да работи. Гол до кръста и прегорял от слънцето – озлобен добряк в търсене на спасение...