Светлини и сенки. Поезия и рисунки

При внимателно разглеждане на лирическите творения на Николай Майсторов, можем да открием няколко съществени и характерни черти. В контекста на мрачните произведения с апокалиптични послания и трагични предчувствия от големите му проекти „Сътворението" и „Апокалипсис сега или винаги", поетичните текстове на този автор изразяват по-ефирен стил. Майсторов подрежда думите си върху белия лист с такава грижа и нежност, сякаш се опасява да не ги счупи, подобно на това как би наредил прозрачни фарфорови фигурки върху нестабилна повърхност. Тези стихотворения явно са написани в продължение на десетилетия; те представляват своеобразна духовна автобиография на автора, която той разкрива пред читателя много деликатно и със значителна доза притеснение. Докато в обширните си произведения за библейски и митологични теми е могъщ и въздействащ, то в поезията си той проявява повече стегнатост и дори плахост. В тези творби постоянно прозвучава въпросът: „Къде съм аз?". Чувството за краткотрайността на човешкия живот, преходността му и тленността неизменно засилват самоосъзнаването у твореца. Той преминава от един полюс към друг; в едно свое стихотворение казва: „Аз съм форма, аз съм безформен." Играта между формата, светлината и сенките както в индивидуалния човешки опит, така и в живота на народите и цялото човечество го убеждават във вечната свързаност всичко като едно цяло.

Иван Грантски