Моите мисли

Този текст започва с тъгата и романтизма на младо момиче, което осъзнава както красотата, така и мизерията на понятието любов. Следвайки хронологията на написването си, тя израства паралелно с авторката.

Когато стигнеш до последната страница, разбираш, че книгата е за самопознание. Завършва с поезия и мъдрост, която значително надминава злободневието около "муската" – метафора за живота, често споменавана от Галина.

Читателят преминава през дълъг път – от мирогледа на Шри Шри Рави Шанкар до очарователното откровение:

„…безпомощността те прави щастлива…“

после

„Оставете дребните неща и се заемете със себе си!“

И след множество катарзиси вярата му да достига до разбирането на същността на личната свобода.

Въпреки факта, че:

„Ти си роб и това е неизбежно“, все пак можеш да бъдеш свободен „само в пролетта на собствената си същност“.

Пътят към камъка в Хималаите е труден и дълъг.

Но там няма да звучи музиката на Рави Шанкар или романтичният тибетски ветерец.

И всичко това няма значение!

Наистина съзнанието определя битието: „моята мисъл е моята реалност“.

Дори не ти трябва платформа като дъска с пирони за йога. Ти все пак принадлежиш към съвременния свят: „по-добра школа за духовно израстване от корпоративния свят няма“. Няма как другаде толкова успешно да проверяваш какво си научил и доколко напредваш – колко спокойно живееш ли колко успяваш да надскочиш проблемите…

А ако познаваш правилото на Парето – 20% от хората произвеждат 80% от ползите; а останалите 20% причиняват 80% от проблемите – неминуемо ще достигнеш извода, че истинското щастие не се крие в материалното богатство.

С две думи: Джон Кехоу казва във "Подсъзнанието може всичко": „По ирония човек започва да променя обкръжението си само когато спре непрекъснато да реагира.“

Важно е единствено волята!

Тази воля в комбинация с вярване в правотата са ключовете към успеха в тази книга.

Читателят постепенно усвоява мирогледа не по-слаб от този у известни философи; въпреки невидимостта й авторката предава библейски послания: „Ти си огледалото и образът вътре. Ти си онзи, който смяташ, че не си. Ти представлявате себе си такъв какъвто смяташ...“

Какво друго мога да добавя? Струва si заслужава прочитането на "Моите мисли". Според мен корицата би трябвало да носи снимка на авторката - тя я заслужава повече отколкото много други видими личности пишещи по подобни тематики.

Но решението остава нейно.
Какво точно означава то вече вероятно знаете сами.

Константин Г. Константинов