Пещера

Една от най-вълнуващите легенди, свързани с историята на Пещерската котловина, е тази за Перистера - сестрата на скалния гълъб. Тази история дава основание за едно от предположенията относно името на града, а и днес в някои гръцки карти Пещера се изписва като Перистера.

През периода 13-11 век пр.н.е. в Родопа планина избухва въстание, водено от тракийското племе беси и тяхната жрица Вологез. Причината за бунта е заграбването на светилището на Дионис, което римляните предали на по-подчинените им одриси. Срещу бунтувалите се траки се изправя самият проконсул Луций Корнелий Пизон с легионите си. Неравната битка продължава повече от две години; въпреки усилията на бесите крепостите им падат една след друга. Накрая остава само последната планинска крепост – вероятно Бесапара, митичният център на бесите. Римските войници я обсаждат над месец; защитниците оредяват, запасите им от храна и вода намаляват и римляните очакват победата.

В една есенна вечер през зъберите прозвучават древни тайнствени мелодии и последните защитници полетели в бездната. Ярките им одежди разперили над Родопа подобно на птичи крила – горди и непобедими до края. Дъщерята на Вологез първа преминала през зъберите; хилядолетия не са запомнили нейното име.

Нарекли я Перистера - "гълъб", както я наричали римските легионери, впечатлени от саможертвата на смелите траки.