Едно коледно желание

Когато си мечтаеш за нещо, е важно да го направиш с цялото си сърце и душа.

На Бъдни вечер Теодор се опитваше да се справи с една картонена кутия. Той надделяваше над нея, въпреки че тиксото беше използвано в изобилие от някого, който явно смяташе, че е необходимо съдържанието ѝ да бъде защитено.

Памучната вата бе стара като коледните декорации и ухаеше на подправки и остарял парфюм. Повечето играчки бяха топки за елха и много от тях бяха повредени. Когато Тео ги извади, той се намръщи.

– Не трябва да си нараняваш ръцете точно по Коледа – промърмори той. – Такова нещо няма в никоя коледна песен.

В дъното на кутията обаче откри четири уникални играчки: дървено конче на люлка, червеношийка, оловен войник барабанчик и ангелче. Перата на ангела бяха паднали, барабанът на войника покрит с ръжда. Червеношийката имаше плешиво петно, а люлката на кончето бе проядена от дървояди.

Тео окачи тези играчки върху елхата до лампичките, които отказваха да светят. Той нямаше достатъчно височина за горните клони и затова пробва да хвърли ангела върху върха на дървото; не успя и го сложи между клоните преди внимателно да нареди останалите счупени играчки.

Тео намерил кутията с украсата за празниците върху бюфета. Родителите му нямали време за нови играчки или коледна пуйка - двамата работели усилено през това време. Под елхата имало само един плик с талони за подаръци.