Отвъд стените

Сред нарастващото количество художествена литература, произведенията на Вагенщайн представляват нещо като „тежка артилерия“. Те възраждат потъпканата истина, че прозата – особено романът – трябва да носи онзи смисъл, който французите са вложили в термина belles lettres (изящна литература): да описва и обобщава човешките характери и драми, възходите и паденията, да изследва и събира историята и настоящето, да предава мъдрост и жизнена сила, както и да ни очиства, облагородява и вдъхновява.
Димитър Танев от списание „Пламък“

Анжел Вагенщайн е достигнал патриаршеска възраст (или по библейски казано - до Матусаилова), но упорито отказва да бъде спокоен или старчески благопристоен. С динамична натура той напомня на Фигаро – винаги тук-там. Вероятно мечтае за утопичния интернационал на добрите хора подобно на героя от Исак Бабел.
Владимир Янев в книгата си „Живея с Пловдив“