Времеубежище (твърда корица)

"Романът „Времеубежище“.

Как реагираме, когато усетим, че светът около нас е коренно променен и нищо не напомня на миналото? Какво се случва, когато осъзнаем, че бъдещето е недостъпно за нас? Тогава потъваме ли в убежището на спомените? Имаме ли възможността да избираме какво да помним – своите лични преживявания и тези на страната си? Как действаме, когато "вирусът на миналото" ни нападне и как можем да се освободим от него?

Георги Господинов демонстрира писателска способност, предчувстваща събитията, които преди само няколко месеца изглеждаха немислими.

По-рано в „Физика на тъгата“ той представи две основни чувства - тъга и емпатия. Сега с „Времеубежище“ сме поканени да обсъдим вчерашния свят и утрешните му перспективи. За дома и клиниката в този контекст. Отново срещаме познатия герой Гаустин, който поема инициативата в свои ръце. Той пътува през времето като река с цел да лекува чрез миналото. Неговата клиника за спомени става прибежище за онези, които са загубили паметта си.

До къде може да стигне тази мечта или мания? Колко от историята може да понесе един човек? В началото залагането е върху една клиника; към края обаче - вече става дума за цял континент. Ще видим как протича животът във възстановки – например ако избухне априлско въстание в Борисовата градина или се събудим марширувайки пред мавзолея. Кои места в София обучават "статисти за революции"? Романът ни води през Цюрих, София, Виена, Сараево и Бруклин сред различни времена. Страхотният хумор и комичните моменти тук често вървят ръка за ръка; има страници едновременно смеещи и стряскащи.

За човек със сантимент към света от миналото този роман представлява труден избор: той трябва да се раздели с идеята за миналото такова каквото го познаваше.

Писах (а после премахвах) относно преплитането на времевите пластове тогава ,когато индивидуалната и колективната памет решават сами себе си при заминаване . Обсесията на Гаустин расте наред с ненаситното чудовище на миналото , което настъпва срещу нас .

И така проектираме времеубежища всякога щом настоящият момент престане да бъде наш дом."