Смесеният език на виенските българи

Монографията разглежда езиковата практика на българската етническа общност в Австрия, която предимно владее два езика. Във Виена, българите комуникират помежду си основно чрез разговорната форма на книжовния български (известна като мезолект). Имигрантите – както нови, така и стари – обикновено притежават добра професионална квалификация (включително бизнесмени, дипломати и специалисти от сферата на изкуствата, науката и образованието – ученици, студенти и научни работници). Междинният или смесен език във Виена се характеризира с ярки особености главно в лексикалното разнообразие, тъй като именно то е най-уязвимо за чуждоезиково влияние. Фонетичните и граматичните аспекти са многочислени, но остават на второ място по важност; те имат предимно книжовен характер. Немските транзитивни конструкции в речевото поведение на виенските българи могат да бъдат класифицирани в две категории: интерферентни (основно) и прекодирани. Първият тип представлява основно лексикални изменения, които частично променят българския код; вторият тип е свързан с цялостна промяна в кода – той започва като български и след превключване завършва на немски. Сменянето на кода често настъпва след определени думи, наречени "сигнализатори". Резултатът от взаимодействието между различните компоненти на домашния език и немските транзитиви е колоритна лингвална комбинация, която може да бъде справедливо описана като смесен език.