Самосън

Тази книга разглежда теми като непрекъснатото саморазмишление и преоценка на себе си, нарастващите съмнения относно радикалните избори от миналото, неясното бъдеще и мъгливото усещане за падението на един свят. Тя се занимава и с тревожната неизвестност пред нас. В една от предишните си творби Левчев представя герой, който загива, но остава в Помпей – символ на привлекателен свят с патриархални корени и величие, който е безвъзвратно изгубен. Подобни мотиви присъстват и в "Самосън". Авторът е привлечен от свещените спомени за миналото, но едновременно с това го плаши дълбоката самота. Постоянният въпрос, който пронизва почти всичките му стихотворения и обединява цялостната структура на книгата е: кой ден сме днес и коя е нашата епоха?

"Всяка история вярва,
че е вечна.
Смисълът на думите живее.
И аз все още
мога да разговарям с него."
Любомир Левчев