Хитлер и Сталин Успоредни животописи Т. 1

Лорд Алън Бълок започва своята академична дейност в Ню Колидж, Оксфорд, като асистент на Уинстън Чърчил. През 1960 година основава Сейнт Катринс Колидж и между 1969 и 1973 г. заема поста заместник-ректор на университета в Оксфорд. Той става член на Британската академия през 1967 г., а три години по-късно е удостоен с титлата кавалер на Почетния легион. През 1976 г. получава пожизнена благородническа титла от Обединеното кралство под името лорд Бълок от Лифийлд. В творческото си наследство включва значими произведения като „Хитлер: изследване на тиранията“, „Животът и епохата на Ърнест Бевин“, както и „Либералната традиция и хуманитарната традиция на Запада“. Освен това той е редактор на "Речник на модерната мисъл" и многотомното издание "Оксфордска история на модерна Европа". Книгата му „Хитлер и Сталин“ е преведена почти навсякъде по света и се счита за най-обширното проучване по темата.

„Тази книга притежава викторианска задълбоченост – чете се лесно, подобно романите на Дикенс или Толстой. Изключително важно е как текстът предизвиква усещането, че присъстваш сред самите събития.“
Иън Макинтайър, Индипендънт

„Бълок скромно заявява, че неговият труд представлява само политическа биография в исторически контекст; всъщност обаче той предлага много повече от това. Освен важните прозрения относно двамата диктатори, техните идеи и влиянието им върху историята, авторът разкрива корените на тиранията и принципите зад силовата политика. Книгата напомня за необходимостта да ценим свободата – човешките права могат да бъдат загубени много по-лесно отколкото възстановени.“
Пол Хейс, Скотсмън

„Умелото преплитане на паралелните истории за двамата влиятелни европейски диктатори във всеобхватен труд е впечатляващо постижение, което блестящо показва трагичната хроника на ХХ век.“
Филип Зиглър, Книга на годината според Дейли Телеграф

„Книгата изисква внимание при четене през цялото време; животът нa диктаторите и конфликтът помежду им са представени детайлно. Тя се цели към широка аудитория вместо към академиците; въпреки това съдържа значителна научна база и може да служи като обзор върху съвременните изследвания относно тези две теми – всяко сериозно затруднение e добре разгледано.“
Робърт Маклохлан, Глазгоу Херълд