Насилствената асимилация на турците в България 1984-1989

В края на 1984 година, комунистическият режим в България започва решителна атака срещу идентичността на турското малцинство, опирайки се на идеите за „единна социалистическа нация“ и „български родов корен“. След неуспеха на асимилационната си кампания, властта решава да се отърве от тази общност по различен начин. През лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са допуснати да преминат границата под натиска на растящия национализъм в страната.

Този сборник представя единадесет различни перспективи относно произхода, развитието и последиците от събитията между 1984 и 1989 г., които представляват най-значителното етническо насилие през XX век в България.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Румен Аврамов
Ретроспекции към насилието

ИСТОРИЯТА КАТО ИДЕОЛОГИЯ

Стефан Дечев
Българската историография и основните идеи зад така наречения възродителен процес

Румен Петров
Разбиране на "спонтанната подкрепа" за "възродителния процес"

ПОВРАТНИ ТОЧКИ

Лиляна Александриева, Деян Кюранов
Процесът по българизация (1984-1985)

Томаш Камузела
Значението на димуте: взаимодействие между политика и обективност

Момчил Методиев
Някои индиректни, но дълготрайни последствия от "възродителния процес"

ПАМЕТ, ТРАВМА, ВИНА

Евгения Иванова
"Възродителният" процес в колективната памет

Зейнеп Зафер
Изповед за трагичното минало: антиасимилаторска литература от жертвите

Любомир Пожарлиев
Травма/вина във спомените за "Възродителния процес": стратегии за справяне

Антоний Тодоров
Научихме ли урока от "Възродителния процес"?

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО; В СТРАНИ В ПРОСТРАНСТВОТО

Волфганг Хьопкен
По-сложно е отколкото просто “етническо прочистване”: историческата перспектива върху емиграцията на турци и мюсюлмани от Балканите