Галантните дами

Последният велик рицар от Ренесанса, Пиер дьо Бурдей, известен като абат Дьо Брантом, копнеел за великолепната кралица Марго и съпровождал Мария Стюарт в нейното тъжно пътуване към Шотландия. Той бил наясно с тайните на влиятелни жени и мъже. В края на 1584 година буен кон хвърлил ездача си, принуждавайки го да се заточи в замък "Богатата планина", построен по негов проект. Там започнала приказката с магични еротични елементи и ярки герои, които всъщност били реални личности. Разсъжденията относно предателствата, загадките на женското тяло и живота на благородниците – неомъжените девици, омъжените жени и вдовиците – както и смелостта на кавалерите включително "наварския жребец" Анри IV не са просто скандални хроники за двора на династията Валоа; те представляват завладяваща история, която намира отражение в произведенията на художниците Вато, Буше и Фрагонар. Информация от Брантом вдъхновила Александър Дюма и Проспер Мериме; Балзак черпил сюжети за своите "Страшни разкази", а Стефан Цвайг и Хайнрих Ман ще отдадат почит.

Традицията започната от Брантом продължава през Стендал до Марсел Пруст, достигайки до Хенри Милър и Чарлз Буковски. Безсмъртната му провокативна прозаична творба "Галантните дами" е ода за плътската любов но също така откритие относно мисията на свободния човек в един неблагоприятен свят. Вселената изобразена от Брантом е населена с богини под натиска на нашите вътрешни чудовища описани от Маркиз дьо Сад и Аполинер. Българският академичен превод ще бъде истинско откритие както за младото поколение така и за възрастните читатели.