За буквите

В българската история няма по-влиятелни личности от Кирил и Методий, които с делата си са оказали огромно влияние върху създаването на съвременната славянска общност. Още от тяхното време до днешен ден, техният труд е почитан като свещен. През IX век българската църква обявява първоучителите за светци, а през X век установява две важни дати: 14 февруари - деня на смъртта на Кирил и 6 април - деня на Методий. По-късно през XIII век датата за паметта на Методий е заменена с 11 / 24 май, която постепенно става официален празник в чест на братята.

След завладяването на България от Османската империя културното наследство на народа ни претърпява сериозни разрушения – интелигенцията е избивана, а книжовността унищожавана. Процесът особено се усилва през XVIII век, когато управлението на националната църква преминава под контрол на гръцкото духовенство чрез корупция. Преди появата на Паисий Хилендарски народът рискувал да загуби напълно своето национално самосъзнание. В този контекст възниква въпросът как след четиристотин години жестока зависимост интересът към нашите учители Кирил и Методий започна да се пробужда?

Празникът посветен на просветата за пръв път бил отбелязан в Пловдив в архиерейското училище Св. Св. Кирил и Методий от учителя Йоаким Груев точно на 11 / 24 май 1855 година, който определя тази дата като празник за българските училища след откритие в киевски богословник.

Възстановяването паметта за българските първоучители носи повече емоционален заряд и цели да вдъхне самосъзнание у народа относно собствената му история и култура без да предизвиква недоволството на османските власти. То не произтича от строги научни изследвания относно приноса им към писмеността; вместо това основава своеобразния култ върху запазени легенди достъпни тогавашните образовани българи. Този ритуал около светите братя днес представлява част от идентичността всеки един българин, проявяваща се чрез химни, стихотворения и романи написани от известни творци.

Слава Богу! Тази инициатива значително допринася за възраждането on bugarian culture както никой друг процес досега.

Но в наши дни опитвайки се да реконструираме историята посредством логика основана факти ние достигаме до различна перспектива спрямо онази познатата ни по-рано емоционална картина . Когато анализираме фактите без предварителна нагласа , стигаме до заключения извън обичая целящ отдаване почит към кирило-медодиевците , представяйки ги като основоположници масова образователна система сред славяните не само просто създатели азбукакакто мнозина вярват . Това никак не омаловажава техния принос.
Д-р Николай Иванов Колев