Внимавай, преди да се родиш

"Единадесетото поетично произведение на авторката, в което за 112 страници тя разкрива лични истини, обикновено скривани или премълчавани. Тя открито споделя: „аз съм песимистка. черногледа. самотна. угнетена…”, след това продължава с мисълта „и се потапям в единственото възможно земно щастие – радостта от тъгата за света”. В определен момент се спира при образа на „месоядното цвете за двама”, давайки време на тялото си да изчезне с думите „пу, ти гониш, кадифена траурна пеперудо” и сякаш казва не само на себе си: „спри, литературо”...

Тук присъстват теми като мрак, мъдрост, смърт, бръмбари и весела самота сред цветя осветени от различни нюанси слънца.

Тази словесна композиция е организирана в седем концептуални глави и не е изненада за тези, които знаят че К. Апостолова е творец на пиеси и други театрални текстове."