Житие и страдания грешнаго Недялко

Нарекох тази уникална книга „Житие и страдание на грешния Недялко“, тъй като винаги съм имал специално отношение към Софроний, чиято искреност и скрита самоирония ме вдъхновяват.

Вече преминах осемдесетте години...

Не предполагах, че това е възможно. Честно казано, чувствам известно срам, защото по принцип смятам, че поетите трябва да си отиват млади и така да бъдат запомнени. Но ето я съдбата!

Открих, че не е толкова зле да влезеш в последната възраст – третата или четвъртата... Тогава те обземат страхове за времето, което остава, и започваш да се стремиш да наваксаш всичко пропуснато. Как ли успях да напиша толкова много стихотворения? За последните три години написах около 250. През този период преживях четири операции и оцелявах. И съм изключително амбициран до крайност да правя това, на което все още мога – пиша стихове, песни и пиеси; рецитирам и режисирам.

Но за жалост! Не мога вече да играя тенис.

Започвам тази книга с намерението да събера всичко най-лично и ценно за мен от моите предходни четири тома мемоари. Целта ми е да споделя живота си с онези интересуващи се какво се случвало с един дългоживял поет. Надявам се тези читатели - които вече са минали през дебелите ми книги: „Здравей, Аз“, „От себе си не си отивай“, „Сбогуване с Бургас“ и „И да започнем отначало“, както и документалните произведения "Истината за моя баща" и "Историята на една любов" - ще разберат намерението ми. От всички тях извличам фрагменти от своя живот, които усещам нужда отново da разкажа. Най-важното е представям си как Тамара, Самуил и Кина – моите три внучета – ще ги прочетат след време та ще ги покажат на своите деца и внуци; защото дядо им е живял през три различни периода на България: капитализма/фашизма , социализма/тоталитаризма , демокрацията/плутокрацията .

Така…