Хора с прякори. Тъжни разкази

„Разказите, наречени „тъжни“, ме накараха да ги прочета наведнъж и дълбоко ме развълнуваха. Те представляват искрена изповед за добродетелта и грозотата в човешката природа, за неговото падение и величие, както и за безкрайността на съществуването му! Автентичността им ми направи впечатление – сякаш са били преживяни не само от автора, но и от мен самия. Животът в тези истории е едновременно реален и пропит с деликатни морални послания; той увлича читателя в своя поток. „Хора с прякори“ се явява значимо постижение в съвременната българска белетристика.“
Акад. Владимир Зарев

„Тези разкази действително са крайно тъжни. Но странното е, че не ни оставят с чувство на песимизъм или отчаяние; авторовото състрадание ни повдига над безнадеждността. Всекидневният живот на персонажите протича през техните простосърдечни изрази. Въпреки това героите притежават сложни характери, които не успяват да намерят спасение от трудностите си, дори когато те водят до самоубийствени мисли. А ние като читатели сякаш за пореден път чуваме в българската литература думите на класика: „Боже мой, колко страдания има по този свят!“
Проф. Михаил Неделчев