Прекъснати връзки

Признавам, че помислих, че е наистина смело от страна на Светлана Любомирска да представи своето писателско начало с роман. Имам такъв респект към качествената проза, че не бих посегнала към нея освен в ролята си на добросъвестен читател. И точно като такъв започнах първото четене. Фактът, че нито веднъж не се почувствах досадена и не определих жанра – дали става въпрос за криминална история или любовна драма; както и фактът, че не срещнах недостоверни персонажи и до последния момент бях напрегната относно идентичността на убиеца - всичко това ме направи почитателка на творчеството на Светлана. Да, в страниците й има криминален елемент, който те държи заинтересуван, но не можеш просто да прескочиш финала за разкритие кой е извършителят. Невъзможно е, защото героите са истински живи същества с човешки взаимоотношения толкова сложни и реалистични, че успяваш да се припознаеш в различни ситуации. Това се случва именно защото тъмното и светлото съществуват у нас и биват отключвани от любовта... а понякога от нейното отсъствие.

Бях запозната с факта, че авторката е психолог по образование, но искрено се зарадвах при прочита си – никъде нямаше излишни психолози описания или самоцелно поставени диагнози. Добрият разказвач избягва поученията и напътствията към героите си; той позволява да бъде воден от тях... очевидно ги обича. Именно така Светлана стигна до мен; надявам се по същия начин ще достигне и до теб, скъпи читателю. Защото носиш мрак и светлина; преди да хвърлиш камък с ръка против някого трябва първо да помислиш за Христос… без осъдителност.

И новият ден те посреща със своята душа!
Камелия Кондова

"Темата за липсата на любов (както последствията от необичането) - оковите наложени от обстоятелствата; сложността на отношения между хората; крехкия червен конец - кръвната връзка която ни привързва завинаги един към друг... а онова ужасно острие което я прекратява може би в нечии ръце? Какви сме ние като хора? Откога сме хора? И как можем да бъдем такива? Тези въпроси задават страниците на тази книга. А тя напомня най-важното: човеци сме само когато умеем да обичаме."
Ива Спиридонова