Краят на литературната автономия: 1946

Книгата представя събитията от 1946 година като период на избор. Тя се концентрира върху конфликтите между зависимостта и свободата, изобразявайки ранните моменти на лирично възхищение към вожда Георги Димитров. Анализира борбите за влияние в Съюза на българските писатели и начина, по който той е използван като подчинена структура на режима. Осветлява постепенното налагане на социалистическия реализъм и тенденциите за литературна подкрепа на държавната политика.

Също така разглежда преследването на свободата на словото и индивидуалностите, които я защитават – Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други представители на несъгласието. Реконструира опозиционната литературна сцена и алтернативното публично пространство. Разказва различни истории, които в контекста на 1946 година стават не само важен исторически момент, но също така личен и човешки опит.