Не съм затворен кръг

Поезията на Вутимски представлява изключително явление, не само в рамките на неговата епоха. Творческият му принос се отличава с особеност, която не може да бъде обяснена единствено чрез биографични факти или връзки с поезията на "прокълнатите". Думите, които най-добре описват позицията му в българската литература, са страдание и ексцес. Вутимски е живял практически без шанс и надежда, носейки тежестта на своята различност и невъзможността си да се впише в света около него; той е преживявал дълбока бедност и самота, почти на границата между възможното и невъзможното - но духовно това съществуване никак не е било оскъдно. (Едвин Сугарев)