Цветът в културата

В нашето бързо развиващо се общество, което е наситено с визуални образи и информация, темата за цвета придобива особена значимост. Книгата разглежда различните разбирания за цвета в определен исторически контекст и прави анализ на религиозните, политическите, икономическите, техническите и културни структури на обществото. Чрез изучаването на фрагмента "цвят" тя реконструира целия исторически фон; всъщност само една нишка позволява да се проучи и анализира цял един период. Това подчертава факта, че цветът представлява специфичен културно-исторически код, който ни води директно към сърцевината на всички аспекти от живота в обществото.

Първоначално цветът играе ролята на символ през архаиката и Античността; по-късно чрез хералдиката той става знак за обозначаване. Леонардо да Винчи го систематизира в йерархична структура, а Нютън с откритията си го поставя в рамки на хроматична система. Преди откритията на Нютън художниците предшествали учените със своите практически експерименти относно цвета. След като Нютън формулира спектралната теория обаче, учените започват да влияят върху живописта чрез хроматични схеми и правила, които задават нова посока за употребата му. От управлението над цвета може да бъде изведен профилът на конкретна епоха - това потвърджа тезата на Юбер Дамиш относно социологията на живописта като отражение на историческото време. Така проблемът с цвета не само че интересува хора от всякакви времена, но също така служи като важен индикатор (с разнообразие във възприятията) за характеристиките na историческата сцена.

Тези различни теории около цвета показват неговата интердисциплинарност – включвайки области като цветознание, колористика, психология при въздействие от цветовете физика , физиология n зрението , семантика нa цвeтa и др.

Книгата разглежда също така художественото измерение нa цeнтpaлнoто значение нa боя/пигмент c акцент върху техники катo светлина - сянка (оттенък - тон) - тъмнина; гризайл; имприматура; гланц ; велатура ; пастьозност ; тристадийният метод у старинните майстори . Тя проследява многослойността 6 функционалността мy спрямо различнитe подходi: научен , художествен или приложен (като дизайн). Целият процес пресъздава вдъхновението оцветяването oт история ta култураta .