Съвременна епистемология. Антология

Съставители на текста са Мадлен Ангелова-Елчинова, Анета Карагеоргиева, Калоян Нечев и Росен Люцканов.

Епистемологията е една от най-бързо развиващите се области в философията. В действителност, въпросите за същността на знанието и неговото обосноваване, значението и качеството на свидетелствата – включително тези от трети лица, теми свързани с информацията и дезинформацията, както и ролята на обществото при натрупването и оценяването на знанията привлекат все по-голям интерес не само сред специалистите и философите, но и сред обикновените хора. Техническият лексикон в епистемологията също напредва бързо, затова сборникът е насочен предимно към вече запознати с проблематиката на познанието.

Първият раздел съдържа методологични текстове. Те не само ще ангажират читателя с важни епистемологически въпроси от основно значение, но също така ще акцентират върху по-глобални метафилософски теми. Публикациите тук ще разгледат основния въпрос за достъпа до реалността; те ще подтикнат размисли относно това дали философията всъщност търси сигурност или можем да приемем вероятностна стойност като достатъчна основа за изводи. Освен това те демонстрират как експерименталната методология може да бъде интегрирана с философските подходи.

Вторият раздел се фокусира върху източниците на знание. Тук са включени статии представящи типични за рационализма източници във връзка със способността за рефлексия. Две публикации особено обсъждат възприятията и паметта. Разделът започва с две статии, които сякаш дебатират помежду си - опитът на Казуло да формулира оптимално определение за a priori знание срещу критика от Девит относно възможността му.

Третият и четвъртият раздел са посветени на конкретни аспекти от съвременната епистемология - третият разглежда разбирането в контекста й, а четвёртият социалната епистемология. И двата подразделения споделят интердисциплинарен характер; темата за разбирането често взаимодейства със научното обяснение във философията на науката и предполага задълбочени познания в различни научни сфери. Социалната епistemology пък взаимодействува със социалната психология и социология; тя поставя новаторски въпроси относно груповите агенти , групови убеждения или доксастичните нагласи以及 статусa na свидетелствата от трети лица като извори知之。

Петият раздел завършва антологияta 以缺乏更准确和更好的标题而命名的“新理论在epistemology”中。