Римските императори срещу готите на Книва

Политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност.

Периодът на войнишките императори в Римската империя е един от най-оспорваните моменти в нейната история. Той обхваща времето от края на династията на Северите (235 г.) до управлението на император Диоклетиан (284 - 305 г.). Дължината му е предмет на многогодишни изследвания и научни дебати, а различните автори определят различна начална точка за този период, базирайки се на използваните критерии. Възходът на военното влияние, започнал при Септимий Север (193 - 211 г.), вече след края на династията е извън контрол. Легионите стават реалната сила зад централната власт; императорът вече не е основен фактор в тяхното управление, а по-скоро инструмент за удовлетворяване на желанията и интересите на войниците. Владетелите са принудени да водят армията в битките по границите, тъй като верността сред войските може лесно да бъде пренасочена.

С укрепването на армейските позиции сенатът постепенно губи значението си и се превръща във фракция с амбиции за власт. Италия бързо изпада от важността си в провинциалната структура na imперията, докато регионализмът набира скорост. Произходът вече не играе решаваща роля за социалния статус и всеки има шанс да стане император; легионерите често поставят свои кандидати начело. Управленията са краткотрайни и свързани с насилие при смяната между владетелите. Икономическата система преминава през сериозни реформи – не всички успешни – а религиозният живот също претърпява промени с увеличаващото се значение на християнството.

Изследването проведено от Лили Грозданова разглежда девет години от споменатия период (244–253 г.), които изглеждат малък интервал спрямо цялостната история na imперияta. То включва управленията на трима императори: Филип Араб (M. Iulius Philippus) (244–249), Траян Деций (Gaius Messius Quintus Decius) (249–251) и Требониан Гал (Gaius Vibius Trebonianus Gallus) (251 - 253), както и краткотрайното управление na Емилий Емилиан(М.Aemilius Aemilianus). По този начин броят нa августiтe se увеличава до осем през тези години. Те предоставят уникална перспектива върху зародишите nа процеси, които доминират развитието nа imперiaтa пред последвалият период военните управляващи лица; наблюдават се тенденции подготвящи преход към нова ера – тази nа Домината.