Поема за бохема

София през епохата на „зрелия” социализъм. Група бивши съученици от гимназия в столичния квартал „Лозенец” формират общо бохемско общество, където заедно изживяват своите драматични лични истории и малки прояви на съпротива срещу идеологическите и моралните норми. В центъра на този разнообразен приятелски кръг се намира Коко Бохема – талантлив артист с неустоима външност, който трудно се вписва в режима и мечтае за пътешествие с „Ориент Експрес”, водещо извън границите.

Историята е разказана по експресивен начин и включва както възвишени, така и унижаващи човешки страсти, ненаситна любов и предателства, вплетени в контекста на реални събития. Романът разглежда непредсказуемостта на чувствата, опустошителната сила на загубата и греховете свързани със щастието. Той проследява многоликото преживяване на едно поколение, което е поставено пред историческия прелом.

„Това е роман за непрестанната жажда за обич - как ежедневно правим малки или големи жертви. Любовта може да бъде ненаситна. За времето, когато бохемските души са знаели как да бъдат по-щедри чрез споделяне на повече спомени.

Гьоте казва: "Пламъците на любовта угасват във семейното огнище." От текста става ясно, че човек може да обича дори когато остане само пепел.”

Димитър Шумналиев