Пародийното в литературата

Настоящото изследване се фокусира върху пародията и нейните проявления в българската литература, която обикновено се смята за непародийна. Под „непародийна” разбираме литература, която не само че няма значителен брой пародийни произведения, но също така липсват и задълбочени проучвания по темата. Доказването на това твърдение изисква множество уточнения и специализирано знание, докато проблемът с недостатъка на литературни изследвания е свързан главно с библиографската информация. Ясно е, че през повече от двестагодишната си нова история българската литература не е имала нито едно истинско издание посветено на пародията. От тази гледна точка тя може да бъде считана за непародийна.

Въпросът дали отсъствието на литературноисторически и критически анализи автоматично елиминира възможността за наличие на пародийните елементи в тази литература остава сложен и не подлежи на лесно решение. Особено като се вземе предвид фактът, че през 70-те и 80-те години на XX век литературната критика започва все по-често да използва термини като "пародия", "пародично" и "гротескно-пародийно", въпреки общото състояние на научните изследвания в областта.