Българи Балканци

Дион Касий отбелязва: „Хората от даките, които живеят на западния бряг на реката Истрос (Дунав) и в близост до територията на трибалите, са част от провинция Мизия и са наричани мизи от всички, с изключение на местните.”

Дион Касий е римски сенатор и консул, който е управлявал Далмация и Горна Панония по времето на император Север Александър между 223-227 г. Той има задълбочени познания за региона.

Тук възниква въпросът как самите жители се самоопределяли преди установяването на римската провинция Мизия. На този въпрос може да даде светлина св. Йероним, роден в Стридон, Далмация. Между 400 - 420 г. той публикува карта, която обозначава земята след Сирмиум (град между Мизия и Панония) като Mesia hes & uulgaria (Мизия – това е България). Съществуващият препис датира от 12-ти век, но има основание да се смята, че текстът идва директно от оригинала.

Друг важен източник е Йоан Никуиски (7 век), който през 516 г. съобщава за Виталиан: „Той се е оттеглил в провинция България” след битка срещу войските на император Анастасий.

Възможно обяснение предлага архиепископ Димитрий Хоматиан около 1216-1234 година; той се титулува като „архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България”. В своето житие описва Климент Охридски като произлизащ от европейските мизи или българи.

Охридският архиепископ Григорий (1317 - 1327) оставя надпис относно българите като "мизи": „Григорий..., построил храм... започна да учи мизийския народ.” По това време Охрид попада под властта на Второто българско царство.

През 680 г., след поражението над Константин Погонат в Малка Скития (римска провинция Мизия), презвитер Константин споделя: „Ако бяхме чули моите думи, нямаше да преживеем загубата във войната с България.”

Комес Марцелин коментира ситуацията с българите в Мизия през V век: През тази година православните христяни поканили Виталиан да поведе армият си против Анастасий; тя включвала хуни и българи набрани именно там („ounnon kai Boulgaron”).

Йоан Малала (491 -578) разказва за Виталиан Тракиеца и неговото восстание: „Той завладял Тракия, Скития и Мизия до Одесос...”

Източниците представят богатството на информация относно етническата идентичност по тези места преди формирането на известните исторически граници.