Трагедията

Историята за Фауст често се определя като трагична. Драмата на Марлоу носи именно това заглавие: „Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст“.

Ако обаче вземем предвид критериите, поставени от Аристотел, които все още са актуални в съвременното разбиране за трагедия, можем да заключим, че творбата на Марлоу не е истинска трагедия. Вместо това тя представлява поучителен разказ за греховния живот и заслуженото наказание чрез вечна смърт на един порочен индивид. Такова развитие не притежава трагизъм – нито Аристотел би го оценил така, нито ние.

Трагизмът възниква тогава, когато някой добродушен или поне талантлив човек страда вследствие на сериозно заблуждение; подобно на Креон в „Антигона“ или до известна степен Разколников от „Престъпление и наказание“.

За да бъде персонажът истински трагичен, той трябва да бъде способен индивид с високи идеи и стремежи; да може да извършва героични дела и евентуално дори да достигне до добродетелност или святост. Но поради някакво изкушение е направил неправилен избор и е извършил злодеяния.

Дори след тези действия обаче, за да запази своето tragizmo , героят трябва да получи съчувствието на аудиторията. В християнски контекст няма как той да бъде осъден завинаги; необходимо е душата му все пак да има надежда. Именно такива са Фауст и Маргарита.

Относно Мефистофел - той не може никога da бъде tragic hero . Той представлява само изкусителя — олицетворение на злото, както змията в Едемската градина.

И така, нека преминем към самата драма.