За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г.

Майор А. П. Никол (2024) разглежда жестокостите, извършени от сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 година в писмо до монсеньор Авенол, генерален секретар на Лигата на нациите в Женева. Преводът е направен от д-р Николай Иванов Колев и публикуван от Издателство ГУТА-Н в София.

Скъпи читателю,

Документалната публикация относно съдбата на българите извън пределите на България след 1919 година беше невъзможна през периода между 1944 и 1990 година. Под предлога за ненамеса във вътрешните работи на съседните държави и под натиска на съветското управление у нас историците не осмеляваха да разпространяват проверена информация по този въпрос. Сега обаче това вече е възможно, а настоящият документ добавя нова част към нашата национална история.

През 1859 година Г. Раковски описва ситуацията с етническите българи по Балканите:

„Българският народ остава значителен дори под турско владичество и макар много да се преселили при падането си във Влашко, Богданско, Немско и особено в Бесарабия, Крим и други места в Русия, все пак доста хора остават в родината си – те надвишават числеността на всички останали народи живеещи в европейска Турция. Днешното им население се простира: от границата със сръбското княжество при Радуевац до цялото крайбрежие на река Тимок до нейното устие Черно море при Солина; после по целия черноморски бряг чак до Босфора; откъм румънската страна по крайбрежието Мраморно море Дарданелите та чак до Солун включително краищата с смесено население - българи заедно с римогърци, турци, арменци, евреи и цигани; докато селските райони са основно заселени с чисто българско население. От Солун до планината Атон преобладават местни жители – българи; освен това почти изцяло територията наречена Тесалия е населена от тях – тя стига чак залива Артъ чрез Албания към Нови пазар (разположен в Босна), а после продължава западно към сегашната сръбска граница близо Крушовиц та около река Тимок където влиза Дунав. На тези територии само малцина са римогърците или погърчените арбанаси; ако попитате местните какъв народ са ще ви кажат: „българи“ или „бугове“. Попитайте ги кой език говорят - те ще отвърнат „български“, „булгарски“. Освен споменатото има още множество българи даже самостоятелно присъстващи Морея (Пелопонес). В днешното сръбско княжество почти всичките села между Крушовиц и Смедерево са населенити преимуществено с кореняк-българи говорещи все още техния език."