Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Гласове на сърцето

Корицата на Гласове на сърцето
Издателство:Кибеа
Брой страници:320
Година на издаване:2024
Дата на издаване:2024-07-15
ISBN:9786192710163
SKU:36892040010
Размери:16x23
Тегло:673 грама
Корици:ТВЪРДИ
Цена:22 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Мария Антонова е родена през 1951 година в Дулово. Завършила е гимназия в Силистра и след това Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализирайки теология. Тя притежава магистърска степен по тази дисциплина.

Творчеството ѝ включва разкази, есета и пътеписи. Мария е съставител на сборниците: „Екатерина Каравелова. Спомени“ (2003), „Светлоозарени слова“ (2005) и „Доростолският митрополит Иларион – нашият владика“ (2011). Нейни произведения са книгите: „Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри“ (2007), „Рада Казалийска – първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса“ (2008; второ електронно издание 2008), „Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство“ (2016) и „Родът Алексиеви“ (2022). Освен това, тя е съавтор на сборника, посветен на 120-годишнината от рождението на Дора Габе. Участвала е с доклади в национални конференции относно ролята на жените в българската литература и култура, проведени в Софийския университет през 2016 и 2019 години. От 2011 г., читалище "Добри Чинтулов - 1935" организира национален конкурс под надслов "Рада Казалийска – първата новобългарска учителка в Родопите".

Тя членува във българското общество за изучаване на XVIII век, както и в СНБП, а по случай навършването на седемдесет години получава почетен медал от СНБП за своето литературно творчество.

Относно нейната книга:

Чрез написаното се опитвам да се превърна в страници от думи, търсейки собственото си Аз.

Издаването на този труд е резултат от дълъг период, през който записвах всичко важно около мен — онези моменти радостни или тъжни.

Събрах публикуваните разкази, есета, статии за различни книги以及 пътеписите ми от посещенията ни у нас και зад граница — не толкова за себе си като авторитетная личност , колкото да оставя спомен сред моето семейство — внучките ми و дъщерята ми , че знаят какво ме правеше щастлива.

С тази книга казвам: въпреки липсата на свободно време винаги мислех с обич към теб Блага моя дъщеря! Обичам вас двечката!

Както винаги молех Господа да ви закриля при писането тези редове - защото той единствен може истински да пази!

Аз съм пътят истина та живот…(Йоана14:6)

Следвайте тези негови думи скъпи мои близки хора!

.

.