Непокорни поданици на султана. Документален сборник

Петвековният период на османско робство е признат за един от най-тежките и трагични моменти в историята на България. Това време е белязано от жестока феодална експлоатация, политическо безправие, произволи и насилие, както и от дискриминация по национален и религиозен признак. Освен това се наблюдава масово унищожение на културни паметници и ценности, което задържа развитието на българския народ с векове.

Завладяването на Балканите от Османската империя оказва опустошително влияние върху българската идентичност: част от населението е избито, други са принудени да напуснат страната си или пък разселени вътре в империята, където подлежат на асимилационни процеси. Тези явления не спират само през годините на завоеванието; те продължават до освобождението през 1878 година. Поради това не е изненадващо, че към края на XIX век около 1.5 милиона българи живеят извън родината (в Унгария, Влашко, Молдова и Русия), което означава почти всеки пети българин да бъде имигрант. За да укрепят своето господство над българските територии, османските власти заселват различни етнически групи - турци, тюркмени, араби и др., които също били обект на асимилация.

По-малкото мюсюлманско население в тези области не успява да покрие политическите нужди на империята; много пришълци напускали региона особено по време на Руско-турската война между 1877-1878 г.

В стремежа си да увеличат броя на мюсюлманското население като надежден ресурс за управление, османската власт последователно налага исляма и турския език сред местното християнско население подобно какъвто метод прилага в Мала Азия и сред други балкански народности. Огромен набор документи доказват тази политика: показвайки формите за налагане исляма – както индивидуално така и колективно; описвайки съпротивата срещу наложената асимилаторска политика.

Съществуват множество свидетелства за противодействие дори от страна самите мюсюлмани срещу османската власт — било то чрез самостоятелни действия или обща борба с християните срещу потисниците.

При условията в Османската империя дори широкият кръг мюсюлмани бил жертва под тежкия икономически натиск и политически репресии; затова тяхната съпротива може да се разглежда през призмата класова борба – икономическа ,политическа или идеологическа.

Запазените архиви оставят малко информация относно етническата принадлежност зад имената с мюсюлмански произход. Но предвид ограничения размер носителството му сред инородното население във Българските земи става ясно че основната част идва именно от местните жители благодарение голямото количество помохамеданчвания .Много традиции остават запазени у техния живот даже до наши дни.Така можем да заключим че активността след султанизацията включвала не само класови конфликти но има значима национална характеристика

Документалният материал представен тук е организиран в две основни части: първата съдържа записи относно индивидуални действия против власта а второстепенното отделяне демонстрира взаимодействие между мусульмани+христяни.Ала разделянето остава условно понеже редица примери свързват двете категории посредством общоприеман протест.”