Философската вяра

Очаквайте на 30 юни 2025 г.!

„Философската вяра“ представлява сбор от шест лекции, изнесени от Карл Ясперс (1883–1969) през 1947 г., по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет. Първото им публикуване като книга е осъществено през 1948 г. Този кратък труд играе важна роля в цялостната философска концепция на автора. Самият термин „философска вяра“ сякаш обединява значителен дял от идеите, свързани с екзистенциализма.

Философската вяра произтича от недоволството спрямо ограниченото емпирично познание и се стреми да преодолее суеверието относно тоталното разбиране на света. Именно тя притежава смелостта да насочи вниманието си към трансцендентното и абсолютното съществуване, което обхваща всичко.

Ясперс акцентира върху радикалната разлика между ограниченията на световното знание и безусловността на вярата. Затова тази форма на вярване е неизменно индивидуална и корени зад себе си конкретния исторически контекст. Институционализирането й и свързаните с него култове са чужди за нейната природа; подчиняването й на непоклатими авторитети може да доведе до нов догматизъм.

Истинската човешкост (Menschsein) би могла да бъде реализирана единствено чрез свободно взето решение и неограничена комуникация помежду ни. По този начин философската вяра става увереност във възможността за безгранична връзка между хората – една убеденост в „радикалната откритост“, която надмогва всякакъв нихилизъм, породен от нестабилността на всяка защитавана истина.

Като лишаваме другия от правото му да има собствена истина, защитена със собствени аргументи, ние сякаш заглушаваме вътрешния си глас, който призовава към духовно единство. Чрез усилията си да разберем другия достигаме до самите себе си; само така можем да осъзнаем своето място в екзистенциалната общност и истинският живот може да се прояви у нас.