Ноктюрно

Поезия от Мирослава Панайотова.

***

През нощта луната пристига тук, сяда на вълните и води разговори с влюбени, които наблюдават от прозорците, терасите, казиното и плажа.

Тя се появява и общува с полупияни неудачници, търсещи оправдание за своето положение.

Натоварени със способността да виждат неща и същевременно да потискат чувствата си. Да плачат без никой истински да ги чуе; да молят, без това да трогне някого; да дават себе си незабелязано; да искат, колебаейки се относно правото си.

Осъдени са утре сутринта пак да се пробудят трезви и тихо напуснат морето – така наречените безделници до вчера.