По следите на всемогъщите

Предговор

В настоящия текст разглеждам темата за извънземните в двадесет и една книги, посветени на мистериозни астронавти, които според легендите са посещавали нашата планета преди много хилядолетия. Осъзнавам, че съществуват различни мнения относно възможността за космически пътувания и интерпретацията на археологическите находки. Въпреки това, едно е безспорно – наличието на свещени писания. Интересното при тях е, че много от тези текстове са написани от очевидци в първо лице единствено число. Това поставя читателя в сложна ситуация.

Можем да предположим, че авторите на тези свещени текстове са били учители или дори фантасти за своето време. Те обаче разказват как са получавали знания от "учители от облаците" и описват лични преживявания с тези небесни наставници. Дали всичко това не е просто плод на въображението им?

„Стоп!“ - възразява вярващият човек. Текстовете не са измислица; авторите действително са изпитвали всичко това сами. Но кой тогава им се е явил? Кой ги е посетил сред огън и трясък? С превозно средство с колела и крила?

Добрият Господ - кой друг! - би отвърнал вярващият. Лично аз съм дълбоко религиозен човек и вярвам в величествения Божий дух; моля се всеки ден. Обаче този добър Бог не би използвал шумно превозно средство с пушек и вибрации, нито пък такова с колела или крила. И ако той не е бил говорителят към нашите предшественици, то кой остава?

В тази книга представям модерна интерпретация на два примера от Стария Завет и ги правя технически разбираеми за читателите си. Надявам се те да споделят моята вяра, но да бъдат критично настроени./Ерих фон Деникен/