Записки безумной оптимистки

Често читателите ми задават един и същ въпрос: вярно ли е, че съм осиновила Аркадия, удочерила Машу и живея в село Ложкино сред много животни? Когато авторът пише от първо лице и дава имената на главните герои на членовете на семейството си, у хората може да се породи усещането, че писателят разказва за себе си. От една страна това е вярно – голяма част от историите ми черпят вдъхновение от личния ми опит. Но аз не наследих огромно богатство като Даша Васильева, не избягах от дома като Евлампия Романова, не израснах в семейство с алкохолик и престъпник като Виола Тараканова и никога не бях мъж както Иван Подушкин. Въпреки това моите персонажи са отражение на мен самата, а аз - тяхна проекция. За да отделя Агриппина от Дарья написах автобиография без нито една лъжа. Някои събития просто пропуснах. В годината когато навърша сто години ще публикувам още една книга, в която ще споделя всичко; засега... Животът продължава с всички свои добри и лоши моменти, но неизменен остава мой девиз: "Каквото и да се случи, никога не се предавай!"