Пиеси

Константин Илиев разглежда всяка тема по иновативен и смел начин, като предлага нова светлина върху нея. Неговите образи, стил и идеи демонстрират прекрасно съчетание между дълбочина на мисленето и мощна художествена изразителност. Според статия на Снежана Панова от вестник „Народна Култура“ от 3 август 1984 г., театърът е приел Илиев като хронист - философ на българския живот в трудните години под тоталитарния режим. Подобно на Радичков и Стратиев, той оставя следи в духовния живот на България, отбелязва Атанас Бояджиев във „Култура“ от 14 юни 1991 г. Драматичното творчество на Константин Илиев, развивано през последните три десетилетия, се счита за едно от най-значимите постижения в българската литература през XX век според проф. д-р А. Ебенбауер и проф. д-р П. Вундерли по повод връчването на Хердеровата награда през май 1996 година.