Прабългарски и тракийски следи

Евгений К. Теодоров е един от най-значимите български фолклористи, който задълбочено разглежда хипотезата относно местоположението на гробницата на кан Омуртаг. Тази тема повече от сто години предизвиква интереса на учени и широк кръг хора, въпреки че остава нерешена загадка. В анализа си Теодоров включва изследвания върху легендите, обичаите и вярванията на алианското население в Североизточна България, подчертавайки богатството на образа Демир баба и историческите пластове в него.

Диана Гергова е археолог с международно признание, чийто открития доказват стабилността на основите на текето „Демир баба“. То се намира върху свещени олтари от важно тракийско светилище и прабългарска култова структура, което увеличава значението му като носител на древни традиции. В близост до текето е идентифицирано прабългарско болярско селище и религиозният център Даусдава, разкривайки аспекти от космогонията на траките.

В предговора се посочва съществуването на тюркоезични общности в Североизточна България заедно със специфично българско население с регионални особености. От края на XIX век те привлекли вниманието както у нас, така и извън страната; изучавали са техните произходи и култура. Някои изследвания дори стигат до по-древни времена – тракийската история.

Травмите след възродителния процес все още оказват влияние върху чувствителността към ранните традиции сред различните общности в региона. Някои мнения или документи от миналото понякога се приемат неправилно като нововъзникнали явления само защото идват след този период. Спешното преодоляване на това разбиране е необходимо не само за научната работа, но също така позволява по-пълното представяне живота им през вековете.

През 1953 година Етнографският институт при БАН започва проучване фолклора сред турскоезичното население в Лудогорието чрез работата ни с Евгений Теодоров и други специалисти главно във селата Севар и Глоджево. Основен акцент поставя словесният фолклор (легенди) и обичаите свързани с алианите.

Изследванията му разкриват връзката между народната песен и древнотракйското наследство в духовната култура у нас чрез методика наречена "песенни разкопки". Откритията показват как героичният епос развива митични теми през времето според общественополитическите условия тогавашното време налага да бъдат преработени изображенията в песни.

Основна част от материалът записан през 1953 г., съдържа легенди свързани именно с Демир баба - многослойност характерна за образа му потвърдена чрез анализируем систематизиран подход спрямо данните налични до момента.

Проучването завежда към предполагаемото място където може да бъде намерена гробницата Омуртаг - манастирът Демир баба - предмет за обсъждане сред историци досега.
Археологически находки впоследствие свидетелстват за наличие останки датиращи назад във времето: тракийска култура а по-късно ранносредновековная такъв тип структури дават основание да смятаме територията значима не само локално но глобално!

Специализацията ясен път водещ ни обратно към корените които изграждали идеология та верования между различними етническими групами занимавали тези земи много хилядолетие назад!

Настоящият труд добавя новини около взаимотношения помежду им по отношение собственост культуре их влизащи една друга перфектну симбиоза утверджаваная минавали поколения! Ръкопис вече обработван допълнително предоставлял контекстуална информация дополнительно подкрепяваща видими резултативные эффекты этой работы!

Книга целяща запълване пропуск сама покажа колко важны такие исследования для понимания глубинных процессов культурного обмен может помочь огромному числу читателей найти общий язык со своей историей!