Православни български манастири

България, като традиционна страна на православната християнска вяра и свързаната с нея култура, притежава безценно наследство – манастирите. Те представляват основни центрове на българската духовност през дългата история на държавата. В драматичния исторически път на народа ни манастирите играят роля не само като места за молитва и уединение за монаси и монахини. Без да губят своята уникална духовна, културна и социална същност, те са призвани да бъдат важни центрове за образование, литература, изкуство и поддържане на българската етнокултурна идентичност - както по време на величие и просперитет, така и в тъжен период от нашествия и чуждо владичество.

В съвременен контекст България разполага с над сто осемдесет активни манастира. Много от тях продължават да бъдат опорни точки за православието и религиозните практики въпреки вековете османско управление, секуларизацията през ХІХ-ХХ векове и атеистичния режим между 1944 г. до 1989 г. Ако добавим обителите извън страната в рамките на българското етнокултурно пространство (особено в Македония), броят им става два пъти по-голям. Сред тези сакрални места извън пределите на България можем да открием манастирите „Св. Наум“ край Охридското езеро, Лесновския, Осоговския, Марковият and Бигорския манастир в Македония; Погановският και Пшинският манастир в Сърбия; средновековният скален комплекс край Мурфатлар / Басараб; както е мястото около Тулча / Северна Добруджа днес в Румъния і други подобни обители.