17 цвята любов

Стихотворението представлява моята лична изповед. То успокоява моята душа, освобождава ума ми и ми прощава. Не знам как точно се появява - внезапно нахлува, звучи в съзнанието ми и подтиква ръката да пише. Ако не го запиша веднага, то просто ще изчезне. Всъщност, какво значение има, ако безследно изчезне? Нали е лудост да служим на стиха, който ни буди през нощта или пее докато работим или вървим по улиците? Той не ни оставя на мира дотогава, докато не го изразим и не му дадем живот.

Не мога да кажа със сигурност. Осъзнавам обаче, че моите поетични размисли са подобни на много други - незаписани и непрочетени творби. Много хора откриват своите неродени стихове в произведенията на другите поети и това им носи радост или поне моменти на размишление и утеха.

Пожелавам прекрасни мигове на всеки един от вас, който реши да се запознае с моите любовни размисли.
Жени Костадинова