Българската авиация през Студената война

България, разположена на южния фланг на НАТО и в централната част на традиционно нестабилните Балкани, успя да развие значителни въоръжени сили по време на Студената война. Тъй като този период е свидетелство за възхода на авиацията като ключов стратегически компонент в глобален мащаб, българската авиация най-добре отразява това развитие. Това важи не само за военната авиация, но и за цялостното състояние на българската авиационна индустрия: учебни заведения, персонал, военно-въздушни сили, както и селскостопанска и лека авиация; авиокомпании, летища, инфраструктура и заводи за производство и ремонт на самолети; аероклубове и обществена готовност да се жертват средства, усилия и дори животи.

През почти целия период от Студената война България и нейният авиатичен сектор остават подценявани от световните военни анализатори. Сега обаче с достъпа до архивите става ясно, че дори западните тайни служби - които би трябвало да бъдат по-информирани от журналистите - първоначално са имали основание да пренебрегват действителността. От средата на 70-те години те започват бързо да осъзнават истинските размери на силите в българската авиация. Дългото незнание относно тези способности всъщност беше полезно за тогавашната българска държава и армия през Студената война – информацията за въоръжените сили бе не просто тайна, а култ към секретността. Настоящето изследване представлява първата реалистична сравнителна оценка между Българската авиация и тази на съседките й от НАТО през периода на Студената война. Много снимки и данни представят се публично за първи път.