Възпитаните трупове пращат писма

В края на осемдесетте години в София цареше мизерия, която напомняше на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да разкрие истината зад серия от убийства, обградени от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни величия. В най-известния си роман „Възпитаните трупове“ писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и сияещ от всякога.

„Умираме постепенно всеки ден и час. Ние сме майстори в умирането, но не умеем да живеем както трябва - нито знаем как, нито защо и колко струва.“ Тези думи звучат сякаш са изречени от Филип Марлоу. Защото добрите детективи имат много общо помежду си, точно като талантливите автори. Ако Реймънд Чандлър беше роден в София вместо в Лос Анджелис, неговият персонаж Филип Марлоу щеше непременно да носи името Младен Демирев.

Двамата ченгета са с еднакъв характер - винаги готови за трудности и понякога безумно объркани в любовта. Но често именно идиотите привлекат добричките момичета. Не така ли е, Демирев?

/Деян Енев/