Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

Както в последните мигове, осъденият на смърт мечтае за сребристи сърни, които да тичат през бодливата ограда, така и той е наблюдаван от строгия надзирател през шпионката. Няма никаква надежда, че Бог ще го погледне. Подобно на поета в лудница - не задържан от рими, който размачква пеперуди с всеки неизписан стих; както и сребристият ибис лети над мъртвите блата. Аз обаче сънувам златни риби с опънати перки срещу студа. Както аргонавтът разгъва звездни пространства – черен плат, така и аз прескачам пропасти в стремежа си да достигна до теб. О, живот мой, прекрасен трепет! Не знам какво мога да дам за страха от това да бъда осъден завинаги на любов безкрайна.