Съчинения Т.4: Мисълта на Фройд - величие и ограничения. Мисията на Зигмунд Фройд. Кризата на психоанализата

Основната заслуга на Ерих Фром като ученик на Зигмунд Фройд е, че повдига въпроса за изкривяването на основните принципи на психоанализата. Той не акцентира върху вредите за пациентите, тъй като осъзнава, подобно на своя учител, че именно самите пациенти трябва да различават измамниците от истинските специалисти в лечението.

Темата обаче е друга – един психоаналитик критикува самия подход. Само човек с силен дух може да се отдаде на самоанализ. Ерих остава верен на психоанализата и не приема нейното заместване с концепции, които нямат нищо общо с нея. В процеса на саморазглеждане той използва методологията на самата психоанализа. Според него много от психоаналитиците несъзнателно заменят оригиналната практика с фалшива версия. Вместо да ги обвинява или напада лично, той анализира факторите, довели до тази подмяна и поставя акцент върху влиянието на капиталистическата система и съпътстващата я духовна структура върху както терапевтите, така и пациентите. До края на живота си Фром запазва своята позиция и продължава да черпи опит от конфликта между Зигмунд Фройд и собственото си разбиране за психологическия анализ.