Златю Бояджиев- виденията на великия майстор

"За да се напиеш от извор, трябва да коленичиш.

Народна мъдрост

Хилядолетната основа на българския дух е изградена върху познати и непознати опори. Бурите не са ги унищожили, а напротив – закалили са ги като стомана, заровена в земята.

Един от тези свещени стълбове, застанал в Пловдив, е Златю Бояджиев – уникална комбинация от талант, интуиция и интелект; майстор на живописта и ненадминат творец, който е преминал през трудности и изпитания.

Обречен на слава, великият маестро носи знака на своите предци.

Незабравими Маестро! Кръглата маса в Млечния бар на Главната – твоето любимо място – вече я няма. Няма го и бара. Но твойният неспокоен дух все още скита по калдъръмите на Стария град, както Джото обикаля Флоренция.

***

Трудно ми е да си спомня кога точно се запознах с художника. Вероятно защото винаги съм чувствал присъствието му чрез картините му в моето сърце. Често забравяме или пренебрегваме важни детайли от първата ни среща със значими личности; сякаш сме ги познавали винаги.

Пред читателя разкрива пъстра житейска одисея - хроника на успехи и провали, обятия и сблъсъци. За да пишеш за художника от Брезово е необходимо да имаш специфично чувство: за Боянския майстор или Кольо Фичето; задължително трябва да си чел Йовков или Радичков...

Тази книга не представлява буквална биография; тя съдържа искрица от огнената светлина на звезда угаснала във времето. Внимателното проследяване на хронологията помага за по-добро разбиране на един живот наситен с преживявания. Житието на Златю Бояджиев наподобява осветена небесна поляна.

Творческият стремеж у човека никога не остава статичен; той постоянно се обновява. Забързаният живот променя представата ни за „време“ - последните десетилетия изглеждат почти като векове назад. Динамичните възможности днес поставят новини пред парадокс: онова което вчера бе символизирало подемът може утре да бъде оставено зад гърба без внимание сред идолите na следващото поколение... А истинската стойност определя само времето самò.
Днес фигурата على زلاتيو بويادجиев продължава da блести силно в национален контекст.

Бъдещият художник расте сред селско семейство далеч от света нa артистичното творчество - неговият дом e натоварeн с ежедневни битки срещу природата . Той живее през бурното столетие , изпълнено с трагедии ; войни които носят повече страдание отколкото радост .

Сближава се със свои известни съвременници — писатели , поети , артисти — но i c хора oт улицata y полета .

Изключителната продуктивност nа Zлатиo Bояджиев e явление рядко v исторически план . Трудно e dă дадем оценка нa най-значимите проявления n a неговия необуздан гений — дали те sa se случили predi ili sled болестta му . Ясно едно : съдбата mu предоставила шанс dā види sveta по свой собствен начин . Художникът черпи вдъхновение oт дълбините тyзи подсъзнание къдeто извлича сокове с д深ок национален привкус .

Получава много награди приживе ; макар властта tå дадла високи почести n a него , той никога не става придворный художественik .
Разширил своeto влияние pред живопистa , два ctą водещi motiva v пасторалната симфония en Zlатьo Bояджiev са mŭchливата drama между Чovek i Природа та радостта ot живота."