Реализмът в белетристиката на Жозе Кардозо Пиреш

**ВЪВЕДЕНИЕ**

1. В важно изследване на португалския и бразилския модернизъм, както и на културните връзки между Португалия и Бразилия, Арналдо Сарайва подчертава през 1986 г., че в литературата съществува общоприето схващане, което предполага разделяемостта на португалската и бразилската литератури. Той отбелязва, че когато се публикуват творби от един или друг автор, рядко се срещат значими историко-документални произведения; сравнителната литература е бедна откъм примери; липсват проучвания за тематичното богатство относно "Португалия" или "Бразилия"; почти няма книги за транстекстовост; а произведения от португальци относно бразилските писатели или теми са оскъдни, подобно на тези от бразилците за португальските (Сарайва, 1986). След повече от десетилетие можем да заключим, че поради устойчивите предрасъдъци и фобии панорамата на сравнителното изучаване между двете литератури не е претърпяла значителни промени. Настоящото изследване цели да допринесе към преодоляване на този дефицит чрез анализиране на художествената проза на двама съвременни автори - Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека. И двамата притежават уникален стил и са признати като важни фигури в своите национални литературы. Тяхната оригиналност произлиза от специфичен вид реализъм, който разчита традицията си с нова естетика.

2. Целта на настоящия труд не се ограничава само до разглеждане сходствата и различията между историите им. Проектът предлага иновационен подход в компаративистиката далеч отвъд утвърдените методологии досега. Текстът ще представи опити за обогатяване на методологията при сравнителните литературни изследвания с акцент върху тяхната универсална стойност вместо просто разнообразие в сравняваните literatures (Кушнер, 1990). От теоретична гледна точка в глава I акцентираме върху факта как литературата представлява сложен семиотичен феномен готов за анализ във всевъзможни кодове. С това разбиране реализмът у Пиреш и Фонсека ще бъде разгледан спрямо тройното измерение: семантичният, синтактичният и прагматичният аспект при анализа им.

3. Разбираемо е изложението да започне с кратък контекстуален обзор около живота й творчеството им по родината им – така ще успеем да идентифицираме различните реалистични тенденции свързани със смяната тематика веднъж след друга експресивност.
Глава III служи като платформа за широко сравнение между артистичните фази които дават възможности за съпоставяне благодарение до определена аналогия . Глава IV разглежда обща тематична линия присъстваща сред къси истории ,като тук виждаме близки черти м/у неореализми / хиперреализми .
Накрая проблематика около ролята та писателя наред с функция му след време остава предмет обсъждане разширено вечe в глава V ,тук установяваме основополагащи стилистики натоварени със специфика характеризиращи формация & субективността
На финала наши наблюдения ни насочват към проучването дискурсивния лексикон оформящ мирогледа над герои развиващи сюжети затворени във времево-пространствени среди(глава VI ).